Алисън е опитен мениджър и отличен професионалист, но прави грешка и не знае как да се справи с последствията. Тя може да поеме отговорността за случилото се и да постъпи правилно спрямо Патриша и отделението.
Когато интервюирах Патриша, тя не беше склонна да критикува Алисън, но беше ясно, че е минала през много стресиращ период. Старшата сестра би могла да й окаже подкрепа във всеки един момент - но не го прави. Алисън има пред себе си няколко възможности: да измисли някакво обучение или незабележима промяна, която да улесни излизането на Патриша от отделението. Тя обаче предпочита да й обърне гръб и дори да подхранва недоволството на сестрите в отделението, като направи живота на Патриша ад за месеци напред.
Може да попитате защо Патриша не е напуснала.
Когато й зададох въпроса, тя ми каза, че се е чувствала излючително несигурна, че е трябвало да помага на децата си и че всеки ден е живеела в страх. Какво би станало с нея, ако напусне? Къде би могла да отиде?
Дългосрочната стратегия на Патриша проработва. Тя е „възстановена“ като старша сестра с „големи почести“ след новото си повишение. Радва се на възхищението на своите колеги и приятели заради решителността й. Можела е да се справи със ситуацията и по други начини, но нейният й позволява да върви напред с чувството, че е постигнала целта си. Това е от онези събития, които ти помагат сам да станеш изключителен мениджър, особено ако към опита се добави и някакво професионално обучение.
Още информация на http://digitalcamerablogsite.com/
23 април 2012, понеделник
09 април 2012, понеделник
Историята на Карл
Сега ще разгледаме преживяванията на Карл. Той е на 22 г., когато започва работа в колцентъра на известна компания за комунални услуги със седалище в Северозападна Англия. Въпреки че я приема, тя не се вписва в представите му за сериозна кариера (учил е фотография и е твърдо решен това да е основното му занимание - просто търси подходящата фирма). Все пак работата с клиенти преди му е доставяла удоволствие. Като тийнейджър е работил в магазин за велосипеди и от време на време като барман. На тези позиции му е било приятно да обслужва хората, да им помага да направят избора си и да решава проблеми. Добиването на опит в колцентър, където ще общува с клиентите и ще има шанса да решава проблемите им и да използва своята позитивна нагласа, му изглежда като идеалната временна работа.
Почти веднага разбира, че „системата“ го лишава от всяка възможност да прояви своята характерна усложливост.
Нещо повече - всяко неспазване на сценария би довело до неприятни последствия. Системата налага метод на работа, от който не можеш да се отклониш - задължителните полета трябва да бъдат попълнени. Невъзможно е да се захванеш с въпрос или проблем на някой клиент и да се опиташ да го решиш; системата съобщава за всяко отклонение, записва всички разговори и ако не спазваш правилата, може да се вдигне голяма тревога!
Карл не се радва на работата, защото се чувства ограничен от това невидимо дистанционно управление, което е измислило най-добрия начин да се обслужват клиентите. От него се иска само да се отнася с тях както изисква създадената от мениджърите система. Личното отношение не се толерира и единствената цел е да се изпълни рекламната хвалба на компанията, че нейните клиенти ще се обадят и „ще говорят с истински хора, а не със записан глас“. Но не след дълго Карл изобщо не се чувства „истински човек“. Той описва това като саморазрушително преживяване:
Не можех да постъпя ,, правилно защото системата често не ми даваше никакъв шанс да помогна на клиента. Работният процес ми позволяваше само ограничен брой задължителни отговори, полета с отметки и падащи менюта. Не можех да бъда полезен, както ми се искаше; системата контролираше цялата комуникация с клиента.
Карл се чувства много изнервен от работата и е щастлив, че не му се налага да остане там за дълго. Той описва типичен проблем, какъвто много хора, работили в такава среда, ще разпознаят: да нямаш правото да помогнеш, макар че искаш и си в състояние да го направиш.
Прехвърлиха ми клиентка, която имаше въпрос за сметката й. Имало грешка в разпечатката на сметката - според написаното трябвало да плати 1000 лири, но тя беше сигурна, че това не може да е вярно и че сметката е 100 лири. „Има една нула в повече “-твърдешежената. Беше много разстроена - не беше в състояние да плати и се опасяваше, че ще й прекъснат връзката.
Аз можех да проверя детайлите в сметката й. Видях, че за последните 10 месеца таксата й е била 100 лири и че е плащала винаги навреме. Наистина исках да й кажа да не се тревожи и че сигурно е станала някаква грешка. Имах желание да реша пробл ема и да изпратя нова коригирана сметка.
Но опциите в системата не позволяват на Карл да реши проблема.
Аз наистина трябваше да кажа нещо, чийто истински смисъл беше „Тази компания не ви вярва, дори и да сте й клиент от пет години. “ Беше ужасно. Всичко, което можех да направя, бе да изпратя бележка в системата. Трябваше да помоля клиентката да се обади на друг номер, на който да поиска повторна проверка на данните.
Тя беше много нещастна, че не можем да решим проблема веднага. Знам, че сигурно има случаи, в които хората не искат да платят, но имайте предвид, че компанията винаги може да провери потреблението и да коригира сметката.
В този случай поетият риск в името на това да успокоим клиентката беше толкова малък, а единственото, което аз можех да направя, бе да я стресирам още повече.
Такива неща се случваха постоянно. Накрая се отказваш да бъдеш полезен или съобразителен, просто системата побеждава.
В този случай Карл няма право да поправи елементарна грешка, допусната от организацията. Притеснената клиентка трябва да мине през още една отнемаща време процедура, с друг също толкова ограничен в правата си служител, да му обясни проблема отново, за да го решат и коригират. Лудите дистанционни шефове, въвели този тромав начин на работа с проблемни клиенти, сигурно се поздравяват за сътворената от тях бърза система, която елиминира грешки, събира цялата необходима информация и предпазва посредниците от неправилни действия. Като отнемат на служителя възможността да взема решения, те мислят, че са осигурили надеждността на своята организация. Прекрасно! Вече няма никакви проблеми.
Ако тези хора обаче отделят време да проверят последствията от действията си на практика, може би ще размислят. Например колко време и разходи са ангажирани в случая, който разказа Карл? Клиентът трябва да се обади отново, проблемът да се дискутира втори път, някой от компанията бързо да провери повторно данните от сметката. Разходите за тази дейност се поемат от компанията, която ще плати на друг посредник да извърши същата операция втори път.
Представете си център със служители, които могат да вземат решения, да променят предварителния сценарий и просто да бъдат себе си? Дали ще е по-лошо от сегашното положение? Има ли шанс да впечатлиш хиляди клиенти, на които им е дошло до гуша от глупаво обслужване, и те с удоволствие ще разкажат на приятелите си?
Така че когато следващия път се обадите в колцентър, мислете за човека от другата страна на линията. Той сигурно има указания, от които не му е разрешено да се отклонява. Всеки разговор, всяко натискане на клавиша се записва; държат му сметка за всяка минута, в която не говори с клиенти. На всичкото отгоре са му казали да се „усмихва“ с гласа си. Можете ли да си представите да работите по този начин?
Източник: seokok.com
Почти веднага разбира, че „системата“ го лишава от всяка възможност да прояви своята характерна усложливост.
Нещо повече - всяко неспазване на сценария би довело до неприятни последствия. Системата налага метод на работа, от който не можеш да се отклониш - задължителните полета трябва да бъдат попълнени. Невъзможно е да се захванеш с въпрос или проблем на някой клиент и да се опиташ да го решиш; системата съобщава за всяко отклонение, записва всички разговори и ако не спазваш правилата, може да се вдигне голяма тревога!
Карл не се радва на работата, защото се чувства ограничен от това невидимо дистанционно управление, което е измислило най-добрия начин да се обслужват клиентите. От него се иска само да се отнася с тях както изисква създадената от мениджърите система. Личното отношение не се толерира и единствената цел е да се изпълни рекламната хвалба на компанията, че нейните клиенти ще се обадят и „ще говорят с истински хора, а не със записан глас“. Но не след дълго Карл изобщо не се чувства „истински човек“. Той описва това като саморазрушително преживяване:
Не можех да постъпя ,, правилно защото системата често не ми даваше никакъв шанс да помогна на клиента. Работният процес ми позволяваше само ограничен брой задължителни отговори, полета с отметки и падащи менюта. Не можех да бъда полезен, както ми се искаше; системата контролираше цялата комуникация с клиента.
Карл се чувства много изнервен от работата и е щастлив, че не му се налага да остане там за дълго. Той описва типичен проблем, какъвто много хора, работили в такава среда, ще разпознаят: да нямаш правото да помогнеш, макар че искаш и си в състояние да го направиш.
Прехвърлиха ми клиентка, която имаше въпрос за сметката й. Имало грешка в разпечатката на сметката - според написаното трябвало да плати 1000 лири, но тя беше сигурна, че това не може да е вярно и че сметката е 100 лири. „Има една нула в повече “-твърдешежената. Беше много разстроена - не беше в състояние да плати и се опасяваше, че ще й прекъснат връзката.
Аз можех да проверя детайлите в сметката й. Видях, че за последните 10 месеца таксата й е била 100 лири и че е плащала винаги навреме. Наистина исках да й кажа да не се тревожи и че сигурно е станала някаква грешка. Имах желание да реша пробл ема и да изпратя нова коригирана сметка.
Но опциите в системата не позволяват на Карл да реши проблема.
Аз наистина трябваше да кажа нещо, чийто истински смисъл беше „Тази компания не ви вярва, дори и да сте й клиент от пет години. “ Беше ужасно. Всичко, което можех да направя, бе да изпратя бележка в системата. Трябваше да помоля клиентката да се обади на друг номер, на който да поиска повторна проверка на данните.
Тя беше много нещастна, че не можем да решим проблема веднага. Знам, че сигурно има случаи, в които хората не искат да платят, но имайте предвид, че компанията винаги може да провери потреблението и да коригира сметката.
В този случай поетият риск в името на това да успокоим клиентката беше толкова малък, а единственото, което аз можех да направя, бе да я стресирам още повече.
Такива неща се случваха постоянно. Накрая се отказваш да бъдеш полезен или съобразителен, просто системата побеждава.
В този случай Карл няма право да поправи елементарна грешка, допусната от организацията. Притеснената клиентка трябва да мине през още една отнемаща време процедура, с друг също толкова ограничен в правата си служител, да му обясни проблема отново, за да го решат и коригират. Лудите дистанционни шефове, въвели този тромав начин на работа с проблемни клиенти, сигурно се поздравяват за сътворената от тях бърза система, която елиминира грешки, събира цялата необходима информация и предпазва посредниците от неправилни действия. Като отнемат на служителя възможността да взема решения, те мислят, че са осигурили надеждността на своята организация. Прекрасно! Вече няма никакви проблеми.
Ако тези хора обаче отделят време да проверят последствията от действията си на практика, може би ще размислят. Например колко време и разходи са ангажирани в случая, който разказа Карл? Клиентът трябва да се обади отново, проблемът да се дискутира втори път, някой от компанията бързо да провери повторно данните от сметката. Разходите за тази дейност се поемат от компанията, която ще плати на друг посредник да извърши същата операция втори път.
Представете си център със служители, които могат да вземат решения, да променят предварителния сценарий и просто да бъдат себе си? Дали ще е по-лошо от сегашното положение? Има ли шанс да впечатлиш хиляди клиенти, на които им е дошло до гуша от глупаво обслужване, и те с удоволствие ще разкажат на приятелите си?
Така че когато следващия път се обадите в колцентър, мислете за човека от другата страна на линията. Той сигурно има указания, от които не му е разрешено да се отклонява. Всеки разговор, всяко натискане на клавиша се записва; държат му сметка за всяка минута, в която не говори с клиенти. На всичкото отгоре са му казали да се „усмихва“ с гласа си. Можете ли да си представите да работите по този начин?
Източник: seokok.com
10 март 2012, събота
Тествайте идеите си
Ако тази симпатична двойка беше направила няколко теста, бързо щеше да установи, че идеята да отвори магазин за кафе в този непосещаван мол не е най-добрата идея. Ако бяха прекарали няколко часа в някой магазин за кафе с добри продажби, щяха да установят колко повече хора биха могли да посетят и техния магазин, ако той се ситуира на подходящо място. А ако просто бяха стояли на паркинга на този мол в продължение на два дни (най-добре петък и събота), наблюдавайки потока от клиенти, щяха да разберат, че в този търговски обект няма достатъчно хора, които да пазаруват от техния магазин.
С помощта на няколко прости теста бихте могли да установите какъв ефект би имало някакво ваше действие - независимо дали говорим за генерални решения като това да стартирате нов бизнес, или за по-маловажно, като дали да рекламирате продуктите си в списание. Има много начини, за да проверите прогнозата за времето и температурата на водата, преди да пуснете лодката си по вода. Много бизнесмени прилагат описаните по-долу тактики, за да изчислят риска при своето „Приключение ООД“. Те би трябвало да се окажат успешни и за вас. Преди да предприема ново приключение или да насоча кораба си в нова посока, винаги използвам тези техники, за да изчисля риска на своите начинания. От статистическа гледна точка те са доста неточни, но са бързи и лесни и досега никога не са ме предавали.
Телефонни интервюта. Обаждам се по телефона на произволни хора и ги питам дали имат интерес да станат потребители на нови продукти или услуги, които възнамерявам да предлагам в бъдеще. Можете да придобиете невероятно ясен „поглед отвътре“ за нагласите на вашите потребители, като просто им се обадите по телефона и поговорите с тях!
Често използвам тази стратегия на обаждане на случаен принцип, когато трябва да набера незабавно първоначална информация за моя нова бизнес идея. Неотдавна карах колата си покрай един автомобилен сервиз и погледът ми попадна на следната обява: „Почистване с пароструйка само за 35 долара. Почиства масло и мръсотия! Удължете живота на автомобила си!“ Тъй като не съм голям фен на колите, не бях чувал за почистване с гореща пара. Но идеята ми се стори интересна, така че спрях. В този момент механикът се занимаваше с една кола, а други двама клиенти очакваха да бъдат обслужени. Заговорих се с тях:
„Какво всъщност представлява почистването с горещ въздух?“ - попитах аз.
Единият от тях явно не беше в настроение да дава отговори. Той намести шапката си с лого на „Шевролет“ върху нея и отвори списание. Другият ми отговори:
• Просто пускат в колата струя с гореща пара, която прониква във всички дупки и ъгли на купето и изкарва оттам цялата мръсотия, така че колата изглежда като нова.
• И всъщност вие плащате за това, колата ви да изглежда като нова?
• Всъщност почистването с гореща пара удължава и живота на купето.
Човекът с шапка „Шевролет“ вдигна глава от списанието и кимна:
• Да, добре е да се почиства колата от време на време с гореща пара. Единственото, което мразя, е да стоя тук и да чакам да ми дойде редът.
Е, и аз платих на механика да почисти колата ми с гореща пара и стоях там през цялото време, докато го правеше, за да го наблюдавам. Процесът не изглеждаше особено сложен, а апаратът за гореща пара - особено скъп. Докато механикът почистваше купето ми, аз си мислех: „Дали хората, които имат коли, биха се радвали тази услуга да бъде извършвана по домовете им? Бих могъл да екипирам няколко минивана с подобни машини, при това ми изглежда доста лесно.“
Но още нямах представа дали хората биха желали да заплащат за извършването на подобен род услуги. Не знаех и кои хора биха я ползвали - нямах представа от демографските им характеристики. Затова се обадих на няколко души от околността и им зададох въпросите си.
Техниката ми нямаше претенции за представителна статистическа извадка, но проработи. Извадих наслуки няколко номера от телефонния указател. Представих се:
Аз съм предприемач и живея в града. Притежавам най-добрата директория за статии. Планирам да развия нов бизнес и ще съм ви много благодарен, ако ми отделите няколко минути, за да ми помогнете със своите отговори. Идеята ми е да предлагам услугата почистване с гореща пара на купетата на колите по домовете на клиентите. Тя включва измиване с гореща пара на цялата мръсотия и мазни петна от купето на колата ви - така че то изглежда като чисто ново. Доста хора смятат, че почистването на купето с гореща пара удължава живота му. Кажете - бихте ли се възползвали от тази услуга?
След като ми отговаряха на този въпрос, задавах следващия - колко биха платили за нея? Когато хората се уверяха, че не съм продавач, който се представя за бизнесмен, ми даваха наистина откровени отговори. Много от тях завършваха разговора с думите: „Успех, и когато основете фирмата, непременно ми се обадете, за да почистите и моята кола с гореща пара!“
Прекарвайки само няколко часа на телефона, събрах доста информация за новата ми бизнес идея. Така и не осъществих намисленото, тъй като... Е, да управляваш три различни разрастващи се компании към момента ми дойде много като предизвикателство. Но все още смятам, че това е една прекрасна бизнес възможност, и ако вие, докато четете книгата, се възползвате от нея, няма да се разсърдя никак.
Да чукаш на хорските врати. Ето още един добър начин да съберете информация от клиентите си. Това е алтернатива на телефонните интервюта и дава по-голяма възможност да съберете директна информация за интереса на потенциалните ви клиенти към вашия продукт - стока или услуга. Ако планирате бизнес на местно ниво, можете да съсредоточите усилията си в зоната, където живеят потенциалните потребители. Подгответе си списък с въпроси, отговорите на които ви интересуват, и започнете да чукате по вратите!
Разговори с други предприемачи. Ако ви е необходима повече информация за това, колко ще ви струва започването на един нов бизнес, или ако искате да узнаете фиксираните разходи в индустрията, която ви вълнува, говорете с други предприемачи в бранша. Обикновено бизнесмените, които сами управляват и развиват бизнеса си, с удоволствие разказват за него.
Понякога обаче е възможно предприемачите да отговарят малко неохотно на въпросите ви, тъй като ще виждат във ваше лице конкуренция. Някои предприемачи, които познавам, се обаждат на свои колеги в други градове или направо ги посещават. Ако отваряте пекарна в Далас, можете да се обадите за информация на бизнесмен във вашия бранш от Бостън и да му зададете въпросите си. Един утвърден бизнесмен не би трябвало да се притеснява от споделянето на ноухау с предприемач, който ще го конкурира на разстояние няколкостотин километра.
Директен мейлинг. Този начин на събиране на информация работи добре, ако планирате да стартирате бизнес, който е на по-високо от градско или областно ниво. Директният мейлинг включва изпращането на реклами, въпросници и други материали за проучвания по пощата и ви позволява да получите отговори от по-широк кръг респонденти.
Ако ще основавате примерно ПР агенция, която ще се специализира, да кажем, в областта на ПР кампании за благотворителност, можете да изпратите писма до директори на малки фондации навсякъде в страната. Запомнете обаче, че средният процент на отговори при директен мейлинг варира от 0,5 до 2% от броя на изпратените писма. Ако искате да получите 100 отговора, трябва да изпратите 10 000 или повече писма. Въпреки че директният мейлинг може да бъде доста точен и надежден показател, той е и един от най-скъпите начини за набавяне на информация за рентабилността на една бизнес идея.
Започването на собствен бизнес е приключение, но е внимателно и грижливо подготвяно приключение. Разбира се, винаги има риск. Но все пак не е ли именно това нещото, което прави предприемаческата дейност така вълнуваща?
Пиер Корней, драматург от XVII в, написал: „Да победиш без риск е като да триумфираш без слава.“ Рискът е черешката на тортата на вашето приключение; без него не би имало радост, нито тръпка, нито величие. Но рискът от изграждането на нов бизнес не може да бъде сравнен с глупава игра на шанса. Подгответе се добре за своето приключение, планирайте грижливо курса, който ще поемете, и пробвайте водата, преди да опънете платна.
Комарждията рискува парите си, тъй като има усещането, че ще излязат числата 7 или 11. Предприемачът рискува парите си, тъй като знае, че съществуват 4 от 21 възможности
да се паднат числата 7 или 11. И двамата поемат риск. Само един от тях обаче има предварително изчислена представа за възможностите да се случи този „късмет“.
С помощта на няколко прости теста бихте могли да установите какъв ефект би имало някакво ваше действие - независимо дали говорим за генерални решения като това да стартирате нов бизнес, или за по-маловажно, като дали да рекламирате продуктите си в списание. Има много начини, за да проверите прогнозата за времето и температурата на водата, преди да пуснете лодката си по вода. Много бизнесмени прилагат описаните по-долу тактики, за да изчислят риска при своето „Приключение ООД“. Те би трябвало да се окажат успешни и за вас. Преди да предприема ново приключение или да насоча кораба си в нова посока, винаги използвам тези техники, за да изчисля риска на своите начинания. От статистическа гледна точка те са доста неточни, но са бързи и лесни и досега никога не са ме предавали.
Телефонни интервюта. Обаждам се по телефона на произволни хора и ги питам дали имат интерес да станат потребители на нови продукти или услуги, които възнамерявам да предлагам в бъдеще. Можете да придобиете невероятно ясен „поглед отвътре“ за нагласите на вашите потребители, като просто им се обадите по телефона и поговорите с тях!
Често използвам тази стратегия на обаждане на случаен принцип, когато трябва да набера незабавно първоначална информация за моя нова бизнес идея. Неотдавна карах колата си покрай един автомобилен сервиз и погледът ми попадна на следната обява: „Почистване с пароструйка само за 35 долара. Почиства масло и мръсотия! Удължете живота на автомобила си!“ Тъй като не съм голям фен на колите, не бях чувал за почистване с гореща пара. Но идеята ми се стори интересна, така че спрях. В този момент механикът се занимаваше с една кола, а други двама клиенти очакваха да бъдат обслужени. Заговорих се с тях:
„Какво всъщност представлява почистването с горещ въздух?“ - попитах аз.
Единият от тях явно не беше в настроение да дава отговори. Той намести шапката си с лого на „Шевролет“ върху нея и отвори списание. Другият ми отговори:
• Просто пускат в колата струя с гореща пара, която прониква във всички дупки и ъгли на купето и изкарва оттам цялата мръсотия, така че колата изглежда като нова.
• И всъщност вие плащате за това, колата ви да изглежда като нова?
• Всъщност почистването с гореща пара удължава и живота на купето.
Човекът с шапка „Шевролет“ вдигна глава от списанието и кимна:
• Да, добре е да се почиства колата от време на време с гореща пара. Единственото, което мразя, е да стоя тук и да чакам да ми дойде редът.
Е, и аз платих на механика да почисти колата ми с гореща пара и стоях там през цялото време, докато го правеше, за да го наблюдавам. Процесът не изглеждаше особено сложен, а апаратът за гореща пара - особено скъп. Докато механикът почистваше купето ми, аз си мислех: „Дали хората, които имат коли, биха се радвали тази услуга да бъде извършвана по домовете им? Бих могъл да екипирам няколко минивана с подобни машини, при това ми изглежда доста лесно.“
Но още нямах представа дали хората биха желали да заплащат за извършването на подобен род услуги. Не знаех и кои хора биха я ползвали - нямах представа от демографските им характеристики. Затова се обадих на няколко души от околността и им зададох въпросите си.
Техниката ми нямаше претенции за представителна статистическа извадка, но проработи. Извадих наслуки няколко номера от телефонния указател. Представих се:
Аз съм предприемач и живея в града. Притежавам най-добрата директория за статии. Планирам да развия нов бизнес и ще съм ви много благодарен, ако ми отделите няколко минути, за да ми помогнете със своите отговори. Идеята ми е да предлагам услугата почистване с гореща пара на купетата на колите по домовете на клиентите. Тя включва измиване с гореща пара на цялата мръсотия и мазни петна от купето на колата ви - така че то изглежда като чисто ново. Доста хора смятат, че почистването на купето с гореща пара удължава живота му. Кажете - бихте ли се възползвали от тази услуга?
След като ми отговаряха на този въпрос, задавах следващия - колко биха платили за нея? Когато хората се уверяха, че не съм продавач, който се представя за бизнесмен, ми даваха наистина откровени отговори. Много от тях завършваха разговора с думите: „Успех, и когато основете фирмата, непременно ми се обадете, за да почистите и моята кола с гореща пара!“
Прекарвайки само няколко часа на телефона, събрах доста информация за новата ми бизнес идея. Така и не осъществих намисленото, тъй като... Е, да управляваш три различни разрастващи се компании към момента ми дойде много като предизвикателство. Но все още смятам, че това е една прекрасна бизнес възможност, и ако вие, докато четете книгата, се възползвате от нея, няма да се разсърдя никак.
Да чукаш на хорските врати. Ето още един добър начин да съберете информация от клиентите си. Това е алтернатива на телефонните интервюта и дава по-голяма възможност да съберете директна информация за интереса на потенциалните ви клиенти към вашия продукт - стока или услуга. Ако планирате бизнес на местно ниво, можете да съсредоточите усилията си в зоната, където живеят потенциалните потребители. Подгответе си списък с въпроси, отговорите на които ви интересуват, и започнете да чукате по вратите!
Разговори с други предприемачи. Ако ви е необходима повече информация за това, колко ще ви струва започването на един нов бизнес, или ако искате да узнаете фиксираните разходи в индустрията, която ви вълнува, говорете с други предприемачи в бранша. Обикновено бизнесмените, които сами управляват и развиват бизнеса си, с удоволствие разказват за него.
Понякога обаче е възможно предприемачите да отговарят малко неохотно на въпросите ви, тъй като ще виждат във ваше лице конкуренция. Някои предприемачи, които познавам, се обаждат на свои колеги в други градове или направо ги посещават. Ако отваряте пекарна в Далас, можете да се обадите за информация на бизнесмен във вашия бранш от Бостън и да му зададете въпросите си. Един утвърден бизнесмен не би трябвало да се притеснява от споделянето на ноухау с предприемач, който ще го конкурира на разстояние няколкостотин километра.
Директен мейлинг. Този начин на събиране на информация работи добре, ако планирате да стартирате бизнес, който е на по-високо от градско или областно ниво. Директният мейлинг включва изпращането на реклами, въпросници и други материали за проучвания по пощата и ви позволява да получите отговори от по-широк кръг респонденти.
Ако ще основавате примерно ПР агенция, която ще се специализира, да кажем, в областта на ПР кампании за благотворителност, можете да изпратите писма до директори на малки фондации навсякъде в страната. Запомнете обаче, че средният процент на отговори при директен мейлинг варира от 0,5 до 2% от броя на изпратените писма. Ако искате да получите 100 отговора, трябва да изпратите 10 000 или повече писма. Въпреки че директният мейлинг може да бъде доста точен и надежден показател, той е и един от най-скъпите начини за набавяне на информация за рентабилността на една бизнес идея.
Започването на собствен бизнес е приключение, но е внимателно и грижливо подготвяно приключение. Разбира се, винаги има риск. Но все пак не е ли именно това нещото, което прави предприемаческата дейност така вълнуваща?
Пиер Корней, драматург от XVII в, написал: „Да победиш без риск е като да триумфираш без слава.“ Рискът е черешката на тортата на вашето приключение; без него не би имало радост, нито тръпка, нито величие. Но рискът от изграждането на нов бизнес не може да бъде сравнен с глупава игра на шанса. Подгответе се добре за своето приключение, планирайте грижливо курса, който ще поемете, и пробвайте водата, преди да опънете платна.
Комарждията рискува парите си, тъй като има усещането, че ще излязат числата 7 или 11. Предприемачът рискува парите си, тъй като знае, че съществуват 4 от 21 възможности
да се паднат числата 7 или 11. И двамата поемат риск. Само един от тях обаче има предварително изчислена представа за възможностите да се случи този „късмет“.
27 февруари 2012, понеделник
Въображението Ви ще обогати вашата експедиция по начини, които дори не можете да си представите
Принципите на Приключението са правилата на джунглата, природните закони на джунглата на предприемачеството. Най-добрите предприемачи и изследователи са ги използвали, за да оцелеят и да финализират успешно своите начинания. Изследователите може би не са разбирали коя част от поведението им им е донесла просперитет и щастие; те са били твърде заети със своите експедиции, за да анализират своя успех. Но чрез изучаване на техните приключения и изследвайки моя опит в бизнеса, съм извел десет стратегии за постигането на успешно и щастливо пътешествие в джунглата на предприемачеството.
Бихте могли да стартирате своята експедиция, без да познавате фундаменталните принципи на Приключението. Бихте могли да стартирате търсенето на своето съкровище с интуиция, която да ви напътства, и може би ще успеете. Може да приличате на Сурдо експедицията - група от мъже, които атакували най-високата планина в Северна Америка - Маунт Маккинли - без план, с недостатъчно провизии и почти без опит в планинското катерене. „По всички известни стандарти
Без подходяща екипировка, без необходимите умения, членовете на тази експедиция успешно изкачват 20 300 м. Планина, която е на 240 км северно от Феърбанкс, Аляска. Те забили американския флаг на южния й връх, оставяйки доказателство за удивителната си победа. Мъжете от експедиция Сурдо оцелели, отчасти защото имали самочувствие, кураж и :илна воля, необходими за този триумф въпреки многото си :лаби страни. Но най-решаващият фактор по време на тяхна- та експедиция бил шансът. Чистият късмет им помогнал да се изкачат и да слязат обратно без сериозни наранявания.
За щастие на вас не ви се налага да разчитате на късмета. Също така не ви трябва да прекарвате години в практикуване на планинско катерене и да изучавате подходите на други ка- терачи. Аз си направих този труд вместо вас. Принципите на Приключението са доказани стратегии, които ще ви помогнат да оцелеете и да просперирате в джунглата на предприемаче- ството. Те ще ви водят от планирането и началото на експедицията през всекидневните етапи на вашето „Приключение ООД“.
Бихте могли да стартирате своята експедиция, без да познавате фундаменталните принципи на Приключението. Бихте могли да стартирате търсенето на своето съкровище с интуиция, която да ви напътства, и може би ще успеете. Може да приличате на Сурдо експедицията - група от мъже, които атакували най-високата планина в Северна Америка - Маунт Маккинли - без план, с недостатъчно провизии и почти без опит в планинското катерене. „По всички известни стандарти
- пише Джеймс Р. Улман в есето си „Великите изследователи“
- те не само би трябвало да претърпят пълно фиаско, но и да умрат поне пет пъти.“
Без подходяща екипировка, без необходимите умения, членовете на тази експедиция успешно изкачват 20 300 м. Планина, която е на 240 км северно от Феърбанкс, Аляска. Те забили американския флаг на южния й връх, оставяйки доказателство за удивителната си победа. Мъжете от експедиция Сурдо оцелели, отчасти защото имали самочувствие, кураж и :илна воля, необходими за този триумф въпреки многото си :лаби страни. Но най-решаващият фактор по време на тяхна- та експедиция бил шансът. Чистият късмет им помогнал да се изкачат и да слязат обратно без сериозни наранявания.
За щастие на вас не ви се налага да разчитате на късмета. Също така не ви трябва да прекарвате години в практикуване на планинско катерене и да изучавате подходите на други ка- терачи. Аз си направих този труд вместо вас. Принципите на Приключението са доказани стратегии, които ще ви помогнат да оцелеете и да просперирате в джунглата на предприемаче- ството. Те ще ви водят от планирането и началото на експедицията през всекидневните етапи на вашето „Приключение ООД“.
12 януари 2012, четвъртък
Немога да разбера...
Немога да разбера какво ви хареса толкова във филма?!?! Значи някакво момченце имажипсинанаб на 18-19 год. реши само да раздава правосъдие , като уби на майтап 2-3 закоравели престъпници , а да не говорим че разтреля баща си и на всичкото отгоре в края на филма се оказа че цялата му конспирация за убииството на майка му е била грешна... ако това са ви представите за хубав филм.. а и полицайте съвсем соломоново решиха , че балансът във вселената е изравнен и го оставиха да си живее !
През деня той е отличен ученик, а през нощта се проявява като герой. " - само където не е милиардер и не е Батман.
Спамер..некой да ти е разрешил да разказваш филма? Я пий млякото и лягай...Такива като ТЕБ...са за БАН
Намалете гледането на този филм до минимум...... става само за психично болни !!!!!! Толкова лоша режисъорска работа и актъорска игра не съм виждал никога....
Филма е добър и оценката в имдб го показва. Не е нещо изключително или абсолютен блокбъстър като великите кино произведения - Spiderman, Batman и Transformers, но става за гледане. Както винаги съм много доволен, че развих навика НИКОГА да не чета тъпите, безполезни коментари преди да гледам някой филм.
Трябва и аз да го изградя... Прочетох 10 коментара, 4 на 4 са противоположни и в 2 от тях ми разказаха филма.
През деня той е отличен ученик, а през нощта се проявява като герой. " - само където не е милиардер и не е Батман.
Спамер..некой да ти е разрешил да разказваш филма? Я пий млякото и лягай...Такива като ТЕБ...са за БАН
Намалете гледането на този филм до минимум...... става само за психично болни !!!!!! Толкова лоша режисъорска работа и актъорска игра не съм виждал никога....
Филма е добър и оценката в имдб го показва. Не е нещо изключително или абсолютен блокбъстър като великите кино произведения - Spiderman, Batman и Transformers, но става за гледане. Както винаги съм много доволен, че развих навика НИКОГА да не чета тъпите, безполезни коментари преди да гледам някой филм.
Трябва и аз да го изградя... Прочетох 10 коментара, 4 на 4 са противоположни и в 2 от тях ми разказаха филма.
30 декември 2011, петък
Съвети за хладилници
Глупости говориш, как ще ми досаждаш бе човек :-) Ценни съвети ми даваш. Особено за хладилници.
Мен пък точно суперхостинг не ми ги препоръчват, но все пак техен конкурент ми е дал този съвет, така, че не мога да му вярвам на 100% въпреки, че уж ми е приятел.
Точно преди малко си преместих блога на ВПС на споделен хостинг в jump.bg - там нямат процесорни минути, така, че се надявам всичко да е ок. И от кухнята получих информация, понеже както ти казах съм близък с шефа им - screenshot от процесорните минути на някакъв пич - прави средно към 500 на ден. И е на споделен хостинг и няма проблем. Ще изчакам да се рефрешнат нейм сървърите за да се отваря вече сайта от новият хостинг и ще следя няколко седмици как е натоварването и ако нещо не е наред ще предприема някакви други мерки.
Но да ти кажа, че ВПС трудно се плаща. Вече нямам полза от него и смятам да го спирам. На тримесичие плащам близо 60 лева, което си е много.
А и сериалите като цяло ми замират - хората се усещат вече къде трябва и не трябва да кликат а и като цяло всички телевизии се преориентират към българските сериали, които биват качвани в сайта на телевизията и в замунда, от което път търсенията в google.bg са почти никакви.
Ще го мисля какво ще правя, със сигурност трябва да се захвана с нещо сериозно. Най-вероятно ще пробвам да оптимизирам сайтове по трудни или средно трудни клюови думи и ще ги отдавам под наем.
Ако има нещо друго - пиши.
Поздрави.
Мен пък точно суперхостинг не ми ги препоръчват, но все пак техен конкурент ми е дал този съвет, така, че не мога да му вярвам на 100% въпреки, че уж ми е приятел.
Точно преди малко си преместих блога на ВПС на споделен хостинг в jump.bg - там нямат процесорни минути, така, че се надявам всичко да е ок. И от кухнята получих информация, понеже както ти казах съм близък с шефа им - screenshot от процесорните минути на някакъв пич - прави средно към 500 на ден. И е на споделен хостинг и няма проблем. Ще изчакам да се рефрешнат нейм сървърите за да се отваря вече сайта от новият хостинг и ще следя няколко седмици как е натоварването и ако нещо не е наред ще предприема някакви други мерки.
Но да ти кажа, че ВПС трудно се плаща. Вече нямам полза от него и смятам да го спирам. На тримесичие плащам близо 60 лева, което си е много.
А и сериалите като цяло ми замират - хората се усещат вече къде трябва и не трябва да кликат а и като цяло всички телевизии се преориентират към българските сериали, които биват качвани в сайта на телевизията и в замунда, от което път търсенията в google.bg са почти никакви.
Ще го мисля какво ще правя, със сигурност трябва да се захвана с нещо сериозно. Най-вероятно ще пробвам да оптимизирам сайтове по трудни или средно трудни клюови думи и ще ги отдавам под наем.
Ако има нещо друго - пиши.
Поздрави.
17 ноември 2011, четвъртък
Кой е Али Ръза Текин?
Много хора сигурно си задават въпроса: Кой е Али Ръза Текин и каква е неговата връзка със турският сериал Листопад ?
Всъщност Али Ръза е скромен възрастен човек, който живее само с единият си морал и нищо друго.
А можете да погледнете и профила на му от сериала Листопад тук.
Аквичоп-net ви желае приятни моменти с Али Ръза и последните епизоди от сериала Листопад.
Всъщност Али Ръза е скромен възрастен човек, който живее само с единият си морал и нищо друго.
А можете да погледнете и профила на му от сериала Листопад тук.
Аквичоп-net ви желае приятни моменти с Али Ръза и последните епизоди от сериала Листопад.
Абонамент за:
Публикации (Atom)